Един ден едно уморено, старо магаре се разхождало из фермата. Единствената му грижа били уморените стари кости и схванати мускули. То вървяло и не обръщало внимание къде стъпва когато внезапно се препънало и паднало в един сух кладенец.

Животното се уплашило и започнало да реве жаловито. Старият фермер чул рева на бедното магаре и се втурнал да види какво става. Погледнал в стария кладенец и видял бедното животно безпомощно да реве на дъното. Фермерът се опитал да измисли по какъв начин да измъкне магарето от кладенеца, но бил вече толкова стар и немощен, че просто не виждал начин как да го направи. Магарето, разбира се, също нямало начин как да се спаси. Всичко, което можело да направи, било да се надява на помощ.

След няколко часа размисли фермера със съжаление стигнал до извода, че животното е много старо, кладенеца така или иначе трябвало да се запълни и решил, че просто не си струва да спасява бедното старо магаре.

Взел лопата и започнал да хвърля пръст в кладенеца. Така щял да запълни кладенеца и едновременно с това и да погребе бедното и старо животно.

Тогава магарето започнало да реве още по-силно. Но старият фермер запушил ушите си и продължил да хвърля пръст в кладенеца.

След малко дошли и съседите, за да видят какво става. Фермерът обяснил ситуацията и те решили да му помогнат да погребе бедното животно и да спрат жаловития му плач. Грабнали по една лопата и се присъединили към фермера, започвайки и те да хвърлят пръст в кладенеца.

Бедното магаре, осъзнавайки какво става, започнало да издава още по-жални звуци. Но хората, убедени в тяхната правдивост, запушили ушите си за виковете на магарето и продължили да го затрупват с пръст.

И тогава нещо се променило.

За учудване на всички бедното старо магаре се успокоило и млъкнало. Хората решили, че магарето се е отказало да се бори, просто се е примирило със съдбата си и се готви да умре.

След няколко лопати фермерът най-сетне погледнал надолу в кладенеца, очаквайки магарето да бъде затрупано със земя. Но бил удивен от това, което видял. С всяка лопата пълна с пръст която удряла гръбнака му, магарето вършело нещо невероятно.

Изглеждало като танц. Магарето разтърсвало пръстта от гърба си и когато тя падала в краката му то правело малки стъпки върху нея. След всяка лопата пълна с пръст, която падала върху него магарето се разклащало за да отърси земята върху себе си, след това утъпквало земята с краката си и после се качвало върху нея.

Скоро пръстта наистина запълнила кладенеца, но не зарила магарето.

И тогава, за учудване на всички магарето опряло предните копита в ръба на кладенеца и изскочило навън толкова бързо, колкото позволявали старите му кости.

… В живота си ние винаги срещаме трудности. Животът постоянно хвърля върху нас нова и нова „лопата пръст“. Но когато падне поредната доза „пръст“ върху вас се „отърсете“ от нея, „утъпчете“ я с крака и я използвайте да повдигнете нивото си и да изградите стъпала, по които да тръгнете нагоре и да излезете от кладенеца.

Ако не спирате и не се отказвате, можете да излезете и от най-дълбокия кладенец.