ИСКАМ ДА ПОДОБРЯ ЖИВОТА СИ? А ГОТОВ ЛИ СЪМ ДА ДЕЙСТВАМ ЗА ТОВА?

Споделете

Бихте ли ми помогнали? Можете ли поне да ме насочите към правилния отговор? Аз винаги търся логиката. И когато ми убегне в даден случай, търся помощ. И сега наистина търся помощ. Помооощ!!

Бих искал да споделя наблюденията си върху психологията на един доста голям процент от хората, с които се срещам. Динамиката на срещите ми е достатъчно голяма, за да мога да си извадя статистически изводи. Разговорите, които провеждам обикновено са на темата мечти, цели, желания, възможности, достижения, възгледи, просперитет, благоденствие и т.н. Или общо взето тематиката е достатъчно актуална за последните години.

Една конкретна среща с наш виден спортен журналист провокира това есе. Седнахме и се заговорихме за ситуацията в страната, за спорта, за злободневните риторики по телевизията и монопола на властимащите, за нездравата среда за развитие в България, за невъзможността по честен начин човек да преуспее, за олигархите и техните влияние във всички области и т.н. В течение на разговора стана ясно, че няколко осъзнато взети грешни решения в миналото бяха затвърдили мнението на човека, че да се теглят пет цифрени кредити от банките, да се инвестират в непознати бизнес модели и после да се връщат като шест цифрени такива в продължение на години, не е много рентабилно. Но все пак такива са законите на традиционния бизнес – Риск губи – Риск печели. От 100 нововоткрити бизнеса днес, след 5 години не съществуват 90 от тях. А до 10 години фалират още 9.

Поставил си за цел да информирам хората за възможностите, които дава партньорството с една 30 годишна немска компания, която не изисква CV, стаж, висше образование, определена религиозна принадлежност, възраст, цвят на кожата (т.е. дава възможности за всеки предприемчив човек), която е част от индустрия с постоянен ръст на развитие вече повече от 100 години, аз много често водя разговори по темата за битието и реалните възможности за Финансова свобода.

На въпроса „Как вървят нещата при вас?“ обикновено най-популярните отговори са „горе-долу“, „не се оплаквам“ или в най-добрия случай „Добре“, но с един особен привкус на соцобреченост. Не толкова лаконичен е отговорът на хората, имащи (или имали) малък, среден или голям бизнес. Много пъти се е случвало такива хора да ми разказват на дълго и на широко каква е държавата, манталитета на българина, политиците, европейския съюз и т.н. Към тази група се оказа и моя събеседник. Като бивш собственик на малък бизнес, той ми отговори с подобаващ на екс бизнесмен обстоен разказ за „отчайващата предприемаческа среда в страната“, „нелоялната конкуренция“, „невъзможността да си почтен данъкоплатец, защото „никой“ не плаща данъци и затова не си конкурентно способен на пазара“ и т.н.

След като го изслушах с разбиращо изражение, (всичко това го бях слушал стотици пъти) му зададох въпрос:

– Ок, а търсите ли възможности, които да ви помогнат да увеличите доходите си без това да пречи на основната ви дейност?

Отговорът беше: „Да, разбира се, че търся възможности, но с този български манталитет…“.

До тук изводът ми е, че българина търси възможности за развитие и просперитет. Така твърди моята статистиката и това е съвсем нормално за хора, прекарващи перманентно във среда на финансова и емоционална криза. Журналистът също търсеше възможности. Аз зададох следващия си въпрос:

– Какъв е дохода, който би ви накарал да се почувствувате финансово свободен и независим човек в България?

Отговорите обикновено варират между 1 500 до 10 000 лева на месец. Но средно около 5 000 лева месечен доход би накарал всеки българин, ако не да бъде финансово свободен, то да се чувства осигурен и да има далеч над средния стандарт в страната. Такъв отговор избра и събеседника ми. Тук прозвуча и следващия ми въпрос:

– Представете си, че от днес започвате да получавате по 5 000 лева всеки месец до края на живота си. Какво ще се промени около вас?

Отговорите на хората започват от „Хммммммм…. ъъъъъъ…. мииии…. много неща“ до „Ще си сменя стандарта на живот, ще си купя нова кола, нов апартамент, ще отида на мечтаната екзотична почивка, ще изпратя децата си в Кембридж, ще имам време за собственото си личностно и духовно развитие, ще получа луксозно здравно обслужване, както и възможност да помагам на другите!“

Журналистът отговори по типичния си обстоен и конкретен начин и обрисува какво би се променило в живота си с такъв евентуален доход. Всъщност малко от хората продължават да мечтаят и сега така, както са мечтали като деца и в погледите им не са угаснали детските мечти. Много малко са тези, които след първата си година работа на 8 часов работен ден след завършване на училище или висш факултет, не са подменили мечтата за ферари от детството с десет годишен фолксваген голф, приказния мечтан дом на брега на морето с панелка в краен квартал, пътешествията по най-красивите кътчета на планетата с палатка на Мичурин за една седмица, мечтаното полезно занимание с работа, която дори мразят…

Замислих се: а как аз успях да си припомня моите детски мечти? Та дори и аз ги бях забравил както повечето хора. Чувствах, че искам да живея по-добре, но ферарито, мечтаната къща, световните пътешествия, пълноценния живот бяха останали някъде на мноого далечен план. Успокоявах се след всяко ежедневно гледане на новините, че има много по-зле от мен. И че аз, с тези няколко „бизнеса“ (всъщност едва удържащ ги на повърхността) съм много добре?! Я колко хора вече нямат работа или месеци наред не им изплащат възнагражденията. А колко бизнеси фалират ежедневно… В мен, малко по малко в следствие на индоктринирането от медиите и средата се беше сформирало убеждението, че аз наистина съм мноого добре! Все пак имам РАБОТЕЩИ БИЗНЕСИ! Докато един ден същите тези медии не обявиха, че имало Световна финансова криза.

Замислих се, че всъщност ние от 89-та насам постоянно сме си в криза. Значи докато си бяхме в криза, дойде някаква нова криза. Интересен модел… Между другото Думата „криза“ написана на китайски се състои от два йероглифа: единия означава „опасност“, другия – „благоприятна възможност“… Едни виждат опасност и се свиват в черупките си, а други виждат възможност да подобрят живота си. Въпрос на начин на мислене, въпрос на фокус. Та като обявиха обобщаващата криза, един по един клиентите ми на билбордна и покривна реклама започнаха да спират плащанията, сайта ми за хотели опустя, а офиса за недвижими имоти (отворен на Слънчев бряг три месеца преди кризата) направо ми взе немалкото пари за наема, който предварително платих за целия сезон (рисковете на традиционния бизнес).

Така изведнъж, само за няколко седмици, резултата от целия ми десет годишен труд рухна и аз се оказах обратно в началото, от където бях започнал борбата за създаване на личния ми просперитет.

Някога, когато бях на двадесет години смятах, че като продавам времето, знанията и енергията си на други хора, ще постигна Финансова независимост. Ха! По този начин можех само да осигуря независимостта на някой друг по-умен от мен.

Така аз осъзнах, че работейки за друг е диаметрално противоположна посока на движение и дори на теория нямам шанс да стигна в „града на мечтите ми“. Осъзнах, че в правилната посока към този „град“ вървят и имат шанс да реализират мечтите си само онези хора, които работят за себе си. Онези хора, които имат собствено превозно средство наречено „бизнес“, с помощта на което вървят към личния си просперитет.

Забелязах, че всъщност хората, които имат луксозни къщи и скъпи безопасни автомобили, които пътешестват по целия свят и живеят така, както искам да живея аз, не работят на заплата, а са собственици на свой бизнес. Всички те са Предприемачи! Предприемач за мен означава да предприемаш неща, които повечето не са готови да направят в този момент, а след като постигнеш Успеха казват, че си имал късмет…

Това беше причината да реша да стана предприемач и да работя за себе си, независимо от рисковете и трудностите. И за това, след като загубих всичко, не се отказах от това си решение, а седнах и се замислих: „Така….сега какво да правя? Съществува ли изобщо бизнес, който да ми даде спокойствие и увереност в бъдещето ми? Има ли някой, който да ми помогне, да ми даде съвет или формула за сигурен успех?“ Започнах да се вглеждам във всяка от възможностите, минаващи покрай мен, колкото и малко да бяха те, колкото и да бях убеден, че манталитета е особен, че политиците ни не създават среда за развитие, че няма реална възможност по почтен начин, стартирайки от нулата да успея да постигна личен просперитет в тази интересна страна България.

И започнах да ценя всяко предложение. Търсех по един основен критерий – стабилност. Защото вече бях осъзнал, че малки и средни бизнеси, изкарващи пари има много. Но първо – постоянно има периодични Световни кризи, а тогава фалират малките и средните бизнеси и второ – традиционния бизнес има своята цена. Бях се убедил, че добрите доходи винаги са за сметка на личното ми време, отредено ми на земята само в този ми живот. Живот, който рестарт няма. Осъзнах, че по традиционния начин на изкарване на пари независимо дали работейки за друг или за себе си и в двата случая за да имам пари трябва да нямам време! И за това да нямам много приятели, да нямам истинско семейство, да нямам личен живот, но…. ще имам пари. Осъзнах и нещо по-лошо – винаги има възможност да загубя и парите…

Това ли е живота ми? Крепящ се върху несигурността и средата на обитание? По това време вярвах, че бизнеси, изкарващи стабилни с десетилетия пари, незасягащи ги световни или локални кризи, същевременно осигуряващи и цялото време на света, всъщност няма. Това вярване беше родено от базата информация, която бях трупал от училище, телевизия, медии, родители, среда от приятели и познати. Тогава все още не знаех, че има една скрита индустрия, която не се влияе от кризи, съществува повече от сто години и за мое най-голямо учудване, всяка от тези сто години има двуцифрен ръст на развитие. Днес тя създава чудовищните двеста милиарда долара годишен оборот! Всеки ден към нея се присъединяват 65 000 души. Беше минала през многото световни кризи, а ръста й продължава да си бъде същия. Никой никога не ми беше казвал за този световен феномен. Когато научих за съществуването й, бях меко казано ужасен. Какво?! Съществува такава възможност и аз никога не съм чувал за нея?! Имах мнение за себе си, че съм средно начетен с широка обща култура българин, а се оказа, че в знанията ми има огромна пукнатина. Започнах да търся Отговора и Нео ме откри…

След известно време, докато мислите за неясното ми бъдеще тревожеха ума ми, „случайно“ срещнах стар приятел, който „случайно“ се беше отбил в „случайното“ кафене, в което пиех минерална вода с един познат, с когото „случайно“ бяхме отишли точно там и обменяхме неслучайно личните си проблеми и тревоги. И точно този мой стар приятел ми даде информацията, която ми върна мечтите. Защото не повярвах на него, на индустрията или на компанията. А повярвах на себе си. Повярвах, че именно с тази възможност ще сбъдна мечтите си. И защото търсех тази възможност, тя ме намери сама. Бях готов! Не зная до колко вярвате в „случайните“ неща, но си струва да се замислите върху моя случай. Години по-късно редовно установявам, че хората, до които достига тази информация предварително сами вече са я търсили и са готови за нея. „…Аз те намерих, защото ти търсеше Отговора…“ Каза Морфей на Нео в небезизвестния философски филм на братя Уашовски „Матрицата“.

Та да продължа: Следващия ми въпрос към човека:

– С това, което правите в момента, бихте ли могъл след година, година и половина да имате тези 5 000 лева на месец, като същевременно имате и все повече свободно време за себе си, семейство, хоби, приятели?

Без никаква изненада винаги чувам отговорът „НЕ“

– Значи да уточня: нямате реален начин да увеличите дохода си през следващите години до 5 000 лева и свободното ви време да стане повече от сега?

– Не, нямам

– Бихте ли желали да ви покажа начин, по който след година, година и половина, бихте могли да имате тези 5 000 лева, отделяйки първоначално по 2-3 часа на ден, независимо от това, с което се занимавате в момента?

– ДА!

И тук вече наближаваме моята вътрешна дилема. Показам му начина с готово специално направено за тази цел видео, което му показва асортимента от продукти и производствените бази, начин на работа, маркетинг, готова безплатна утвърдена от години система на работа. Показва му много хора, които са започнали от нулата и благодарение на всичко това доходите им многократно надвишават неговите 5000 лева, т.е. вижда възможност за постигане на далеч по-висок доход, който дори може да остави на децата си. Вижда най-достъпната възможност за създаване на собствен бизнес чрез партньорство (а не „работещ за“) с една от водещите в своята област компании в Европа, която има официален офис в София – един мощен международен престижен Мастодонт в своята област. Вижда, че стартирането на бизнеса е чрез закупуване на продукти от ежемесечния задължителен разход за външен вид, здраве и красота за няколко стотин лева, което ако го приемем за инвестиция (а това не е така, защото се закупуват продукти, които така или иначе се купуват, само се сменя търговската марка) то тя е минимална (т.е няма риска на „тегля 100 000 лева от банката, отварям ресторант и си стискам палци да си върна парите през следващите година две, а чак след това да започна и да печеля по 5 000 лв/м“), има подкрепа от хора с опит и резултат, от милионери и от абсолютни световни звезди от спорта, модния подиум и Холивуд. Има признание, безплатно обучение в България и чужбина, безплатен личен наставник, личен престижен автомобил, възможност да помага на други хора, и най-важното – готов утъпкан път, по който стотици хиляди хора са достигнали своята Финансова Свободата само за няколко години.

И тук чувам:

– Ами не знам, ще помисля…, Е точно по този начин ли…, Не е моето…

Аз питам:

– Имате ли друг начин, по който това да стане дори на теория?

– Ами не, нямам?

Ето точно тук и сега идва моето недоумение, заради което бих искал да ми помогнете да намеря логиката. Значи всичко в тази държава е зле, няма варианти за почтено забогатяване, политиците не ни осигуряват възможности за развитие в нормална среда, манталитета на българина бил особен… И когато получава информация, която останалите я ползват и много хора печелят в пъти повече от неговите 5 000 лева, когато това е документирано дори и е информация, за която може да се видят в интернет стотици доказателства, той казва като шопа: „Те такова животно нема“!

Изборът е личен, аз не съдя никого и отдавна не споря с никого, защото осъзнах, че всеки е прав – въпрос на гледна точка. Осъзнах и че всеки сам носи отговорност за качеството на живота си. Животът ни днес е следствие на решенията, които сме взимали преди години. А благодарение на решенията днес ще берем засятите семена след години. Ако днес не ни харесват плодовете, то тогава да сменим семената и да се наслаждаваме след години на следващата реколта. Не казвам че съм прав. Квантовата физика ни учи, че всичко зависи от гледната точка на наблюдателя. Така при един и същ факт, двама души могат да бъдат прави, давайки различни, взаимоизключващи се твърдения.

Пример:

Въпрос: „Има ли изгрев и залез“?

Отговор 1: „Естествено че има, що за въпрос“ – човек, живеещ на Земята

Отговор 2: „Естествено че няма, що за въпрос“ – човек, живеещ на орбиталната международна станция.

Това доказва, че всеки е прав… за себе си. Аз съм убеден, че ще успея именно чрез този бизнес. И съм прав. Той е убеден, че няма да успее! И също е прав. За това отдавна не споря с никого. Просто разказвам за възможностите, които дава тази компания.

Естествено срещнах и продължавам да срещам много хора, които грабват своя шанс и променят живота си. И това ме изпълва с удовлетворение. Най-човешкия бизнес, от както съществува човечеството – да изграждаш успеха си чрез успеха на другите! Заедно да се движите с голяма група от единомишленици към успеха, в който парите са най-малкото измерение. Бизнес, в който постигналия по-голям успех от мен мой партньор само ме вдъхновява и изпълва с гордост. Защото едно „Благодаря“ не може да се измери в пари и не се продава в нито един магазин. Защото ценностите в живота се измерват с това на колко хора си бил полезен, на колко хора си помогнал да подобрят качеството на живота си.

И все пак да се върнем на не безизвестния ни журналист, търсещ възможности в интересната според него българска бизнес среда и самоизключващ се от българския манталитет. „Искам, ама много искам да си оправя живота…. но точно по този начин ли….“

Аз всяка сутрин се събуждам в най-прекрасната държава, в която има уникални възможности. Всички хора в нея са амбициозни, позитивни, сърдечни и добронамерени. Всички те имат Мечти, които са превърнали в цели и работят всеки ден за тях. Имам много свободно време за себе си, за семейство, хоби, книги, здраве и приятели. Животът в България е прекрасен!

Това е моята България, моята среда, моя манталитет. Каква е неговата – определя само той.

И така той отиде да търси друг „сигурен“ начин за изграждане на просперитет, а аз продължих с моя, доказан от стотици хиляди преди мен.

Бихте ли ми дали логично и разумно обяснение или просто коментар?

P.S. Прилики с действителни лица, факти и манталитети е абсолютно „случайна“

Хр. Григоров

Абонирайте се за моя Messenger бюлетин, за да получавате новите ми статии първи. От тук:

Споделете