Дай Боже…. Тази реплика много често звучи около мен. Когато говоря с някого за здравето, чувам „Дай Боже“ Когато говоря за подобряване качеството на живот чрез точен план за действия в обозримото бъдеще, чувам „Дай Боже“ Когато говоря за просперитета и големия успех отново чувам „Дай Боже“ Очакваме и молим Бог да даде. Всъщност Бог дава постоянно. И даването му може да дойде от устата на който и да е. Въпрос: Ние взимаме ли? На светски език неговото даване се нарича „Шанс“. Според мен всеки шанс в нашия живот е Негово даване. И така:

– Имах шанс да разбера как да подобрявам постоянно здравето си и грабнах този шанс

– Имах шанс да разбера как да подобря качеството си на живот – грабнах и този шанс.

– Имах шанс как да стана свободен, проспериращ и успешен – грабнах и този шанс.

Много шансове имах в живота си. Но все някой друг беше на точното място с точните хора в точното време. Само не и аз. До момента, в който прозрях, че Бог дава. И така – Бог даде и аз взех! Взех, защото търсех и недоволствах от тогавашния си стандарт на живот. От несигурните доходи, от проблемита заради конкуренцията, заради некоректни доставчици, клиенти, работници……недоволствах от безизходицата, в която може би се намираш и ти приятелю… Това беше преди 5 години. Бях потънал в зоната си на комфорт и се страхувах да предприема нещо ново, не исках „да рискувам“. Неизвестното ме плашеше така, както може би плаши и теб приятелю… И така си плувах сред общоприетото течение, носейки се към несигурното бъдеще, обременен от съмнения в своите качества и с максимално занижена самооценка. И търсех вина в политиците, в държавата, в другите….само не и в мен.

Докато не дойде Световната криза и не ме притисна до стената.

Тогава проумях: Променяш конюнктурата: или когато искаш, или когато ти се налага. Реших и прекрачих извън зоната си на комфорт защото проумях, че добрия живот, светлото бъдеще и всичко, за което съм мечтал, се намира Извън Зоната ми на комфорт. Проумях, че всичко от което недоволствам, е плод на моите добре познати навици, привички и умения.

И направих първата крачка….

Започнах да търся. Станах истински недоволен. Но този път към себе си. Към решенията и изборите си. Към знанията и уменията си. Към посоката на действията си.

И настроих фокуса си към търсене на възможности за бизнес, който да е недосегаем от световни кризи или превратности на политиката и предизвиках в себе си лудо желание за промяна, лудо желание за успех и жажда за нормален живот. Настроих фокуса си към шансове. Бях жаден и недоволен!

Проумях, че нито един политик или градоначалник, нито една партия или президент не могат да променят живота ми. Това мога да направя единствено и само аз. Проумях, че отговорността за моето щастие е единствено и само моя. И така…. поех отговорността за моя живот в собствените си ръцете! И започнах да ценя шансовете.

Днес имам всичко, заради което да кажа „Аз съм щастлив“ – имам здраве, семейство, време, пари, признание, стабилност, пътувания, приятели с моето мислене, имам БЪДЕЩЕ, имам възможност за САМОРЕАЛИЗАЦИЯ, ИМАМ ПО-ДОБРО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА СИ….

И така шанса ми се даде с едно условие – да разкажа за всичко това и на другите. И от тогава аз разказвам, разказвам…. И един взима, друг – не взима…. Един ми пише и поисква с любопитството, присъщо на дете да му разкажа, друг чете със своите съмнения, суета и Его…. Но определено всеки се моли и казва „Дай Боже“

И Бог дава, дава, дава…. И един взима, а друг, колкото и да е странно – не….

Ти драги ми читателю от кои си?